Diff for "Advocacy/faq_bg"

Differences between revisions 219 and 220
Revision 219 as of 2016-03-11 16:51:23
Size: 13192
Editor: jzarl
Comment:
Revision 220 as of 2017-08-15 06:42:59
Size: 0
Editor: jonas
Comment: Severely outdated
Deletions are marked like this. Additions are marked like this.
Line 1: Line 1:
#language bg

## page was renamed from Advocacy_faq_bu
## page was renamed from Advocacy-faq-bu
## page was renamed from Advocacy_faq_bu
Bulgarian translation: Yavor Doganov

With proof-reading by: Kaloian Doganov
Title: Често задавани въпроси относно изнасянето на речи за свободен
софтуер

== Как мога да изнеса реч за свободния софтуер? ==

Опознайте публиката си! Ако говорите за свободен софтуер,
направете го по начин, който истински да ангажира целевата публика.
Приспособете речта си спрямо хората и така ще постигнете положителен
резултат. Ако говорите пред студенти по журналистика, не навлизайте в
подробности около методиките за разработка. Ако говорите пред
студенти по информатика, не правете статистически анализ, за да
покажете добра ОЦО -- обща цена на притежание (бел.прев: Total Cost of
Operation, или обща цена на опериране. Оригиналната абревиатура е
Total Cost of Ownership -- обща цена на притежание, но тя не е точна
що се отнася до софтуера. Свободният софтуер няма собственици, а
собственическият софтуер не е "собственост" на потребителя.)
Направете представянето забавно. Не се дръжте като учител, а по-скоро
като студент: не стойте зад бюро, разхождайте се наоколо и ангажирайте
публиката като задавате въпроси.

== Какви важни аспекти на свободния софтуер трябва да подчертая? ==

Може да говорите за много неща, които да покажат ползите от
свободния софтуер. Четирите свободи (свободна употреба, свободна
промяна, свободно споделяне, свободно подобрение) са важни, но не са
единствените неща, които може да включите в речта си. Ако говорите
пред студенти по политология, бихте могли да изтъкнете възможностите,
които свободния софтуер дава на развиващите се страни. Ако говорите
пред студенти по информатика, бихте могли да изтъкнете предимствата на
лицензите за свободен софтуер и гъвкавостта, която следва от
използването им както при проекти, развивани от общността, така и при
самостоятелни модели на разработка.
Важно е да подчертаете, че свободният софтуер не означава безплатен
софтуер -- ключовата дума е "свобода" ("свобода на словото", а не
"безплатен обяд").
== Какво да правя при въпроси относно законността на свободния софтуер? ==

Може да отбележите, че на практика не са предизвикани съдебни
процеси, свързани със свободен софтуер. В случая със SCO съдебният
процес затихва, понеже SCO действително нямат доказателства.
Свободният софтуер не е незаконен.
GNU GPL е бил разглеждан в съд в три случая, два пъти в Германия и
веднъж в САЩ. При всички тях лицензът е бил признат за валиден.
Повече информация за това е достъпна на
http://www.fsf.org/news/wallace-vs-fsf,
http://www.netfilter.org/news/2004-04-15-sitecom-gpl.html и
http://www.ifross.de/ifross_html/home1_2006.html#ARTIKEL15.

== Как да подходя при въпроси относно контрола на качеството при свободния софтуер? ==

Качеството на софтуера зависи от много фактори. Ако даден проект е
добре управляван, би трябвало да поддържа висок стандарт на
качеството. Това е така при свободен и несвободен софтуер. Проблемът
е, че несвободният софтуер изключва възможността за равнопоставено
преглеждане и рецензиране на кода. Собственическият софтуер е черна
кутия. Трябва да се доверите на компанията, произвела кутията. Няма
никакъв начин, по който да проверите или удостоверите това доверие.
Свободният софтуер не винаги е с по-високо качество, но всеки има
правото да го изучава и да прави подобрения, ако желае.

== Относно въпросите за саботаж на свободен софтуер? ==

Може да отбележите, че свободният софтуер насърчава откритата
разработка. Някой може и да се опита да включи нещо лошо, но
откритият процес по рецензиране на кода води до това, че вредата ще
бъде забелязана и премахната. Много по-вероятно е злонамерена сила да
"прокара" нещо подобно в една затворена система.
Примери за одит на общността на свободния софтуер включват откритите
задни врати във Firebird, когато изходният код беше издаден за пръв
път; или експериментът за включване на задна врата в кода на ядрото
Линукс, който не остана незабелязан повече от няколко часа.

== Как да се постъпи при въпроси относно разликите между свободен софтуер и софтуер с отворен код? ==

Инициативата за отворен код предложи терминът "софтуер с отворен
код" като опит за маркетинг на "свободен софтуер". Техният избор на
терминология отслаби най-важната страна на свободния софтуер
(свободата) и предизвика объркване чрез двусмислена терминология.
Става въпрос за избора на най-ефективната терминология, която да
спомогне за осъществяването на целта. Важно е да се избере
терминология, която да не води лесно до злоупотреби. Проблемът с
термина "софтуер с отворен код" е, че той се отнася до достъпа до
изходния код, но достъпът до изходния код е предварително условие само
за две от четирите свободи, които определят свободния софтуер.
Терминът "свободен софтуер" избягва това относително широко
разпространено погрешно разбиране.
Ако някой се интересува от яснотата на езика, то е важно да се говори
за свободен софтуер. Помнете, говорим за "свободен" в смисъла на
"свобода". Искаме да се уверим, че хората са свободни да използват,
променят, споделят и подобряват софтуера.

== Как да характеризирам софтуерни компании като "Майкрософт"? ==

Винаги помнете, че може да има хора от "Майкрософт" сред публиката,
които могат да станат и да ви поправят по всяко време, ако не се
придържате към истината! Би трябвало да се опитате да говорите за
компаниите, създатели на несвободен софтуер, изобщо (избягвайте имена)
като лоши примери за отношение към клиентите им, принуждавайки ги да
правят актуализации или отнемайки данните им чрез неизвестни формати.
"Майкрософт" е естествен продукт на погрешен подход. Те са най-лошия
унищожител на свободата, но това е само защото те са били най-успешни.
Други се опитват много усърдно да ограничават свободата на
потребителите по същия начин, както го правят "Майкрософт".
Трябва да коригираме общия подход.

== Какво бих могъл да кажа, ако хората предполагат, че свободният софтуер е за хипита? ==

Използваме четирите свободи, за да се уверим, че потребителите на
софтуер имат известни права като стандарт. Разработката и употребата
на софтуер все още е нова дейност, и историята и философския начин на
мислене са все още повърхностни. Хората, които използват софтуер,
нямат много права и са експлоатирани. Свободният софтуер е за
установяване на мярка как би трябвало да се отнасят с хората.
Ако говорите пред бизнес-публика, можете да опишете това като тръжни
условия. Условията на един търг обикновено описват минималните
изисквания за покупка и употреба:
"Доставчиците на софтуер не трябва да пречат на компанията да види
какво в действителност прави софтуера."
"Доставчиците на софтуер не трябва да пречат на компанията да прави
подобрения, да персонализира софтуера, да коригира грешки -- или да
ангажира трети страни да правят това за компанията."
"Достачиците на софтуер няма да предотвратяват публикуването на
каквито и да е подобрения, които общите потребители на софтуера правят
или възлагат."

== Къде да насоча хората, които искат да научат повече? ==

Уеб-страниците на Фондацията за свободен софтуер Европа
(www.fsfeurope.org) и на Фондацията за свободен софтуер (www.fsf.org).
Навярно бихте могли да насочите хората към ФСС Латинска Америка, ФСС
Индия или Groklaw.
Може да получите повече информация от презентациите на Киърън
о'Риордан от ФСС Европа на http://ciaran.compsoc.com/#roadshow

[[Category/FAQ]] [[Category/Advocacy]] [[Category/Language-bu]]